Открита в ранен стадий болестта на Хочкин се лекува

Лимфогранулематозата или болестта на Хочкин е злокачествено заболяване на лимфната система, което поразява най-често хората във възрастта 20-40 години и над 55. Все още не са ясни причините за появата й, но ако се открие в начален стадий, тя е лечима в до 90% от случаите.

Има данни за генетическа предразположеност, но според някои последни проучвания лимфогранулематозата се придобива. Висок е рискът за хората, които работят с някои химически вещества.

Симптомите. Болестта поразява лимфната тъкан. Най-честият симптом е безболезнено разширяване на един или повече лимфни възли или лимфаденопатия. Възлите могат да се чувстват като гумени и подути, когато се преглеждат (опипват).

Най-често засегнати са (80-90% от времето, средно) възлите на шията и раменете. Лимфните възли на гръдния кош често са засегнати, а те могат да бъдат забелязани на рентгенография на гръдния кош. Не са сраснали с кожата, подвижни са. Възможно е болният да вдигне температура, да се появят изпотяване, усещане за слабост, загуба на тегло и сърбеж по кожата (в резултат на наднормено отделяне на хистамини от имуннната система).

В по-късните стадии се увеличават черният дроб и слезката. Могат да се развият алергични реакции, екземи. Спленомегалия (увеличаване на далака) се установява в около 50% от случаите.

При някои случаи се съобщава и за неспецифична болка в гърба (болка, която не може да бъде локализирана или нейната причина да бъде определена чрез изследване или някаква сканираща техника, най-често засегната е долната част на гърба..

Налице могат да бъдат и червени петна по кожата, лесно кървене и петехии поради нисък брой на тромбоцитите (като резултат от инфилтрация в костния мозък, увеличен застой в далака и т.н. – т.е. намалено производство, повишено отстраняване).

Ако пациентът има такива симптоми, това не означава непременно, че той страда от лимфом, но ако те не преминават дълго време, повече от две-три седмици, трябва да се консултира с лекар.

Диагнозата. Правят се изследвания на кръвта, костния мозък, рентгеново и ултразвукова изследване. Кръвните изследвания показват наличие на анемия и намаляване броя на лимфните клетки. Биопсията и хистологията потвърждават диагнозата.

Развитието на болестта е предсказуемо. Тя се разпространява от първоначално засегнатите лимфни възли към съседните лимфни тъкани, било то антеградно или ретроградно. Крайното разпространение е в паренхимните органи – най-често в черния и белите дробове. Костният мозък се засяга рядко.

Лечението. Лечението на Болестта на Хочкин се съобразява с вида, стадия и наличния риск при всеки пациент. Определянето на стадия на заболяването се прави на базата наличието или отсъствие на общи симптоми като температура, нощно изпотяване, загуба на тегло, всички кръвни и функционални изследвания – на левкоцити, СУЕ, фибриноген, съдържанието на мед в серума, бъбречни и чернодробни проби, радиоизотопни изследвания, включващи лимфангиография и компютърна томография, биопсия, лапаротомия и спленектомия.

Лечението включва химиотерапия (лекарства) и лъчетерапия, трансплантация на костен мозък и биологична терапия. При химиотерапия обикновено се използва комбинация от няколко лекарства. При една от формите на химиотерапията се използват много високи дози токсични вещества за унищожаване на всички потенциални туморни клетки. Тъй като тези лекарства убиват не само раковите клетки, но също и значителна част от клетките на костния мозък, след такова лечение пациентите се подлагат и на трансплантация на костен мозък. Тази операция е необходима, за да се възстанови способността за производство на нови червени (еритроцити) и бели (левкоцити) кръвни клетки.

За трансплантация може да се използва и костния мозък на самия пациент. Той се извлича преди химиотерапията и се връща на пациента след лечението. Може да се използва и костен мозък от донор.

Биологичната терапия се основава на използването на химични вещества, произвеждани от клетките на пациента, за да се задействат в организма защитните механизми срещу рака. Много видове биологични терапии са все още експериментални, но изследванията, водещи до усъвършенстването им, дават надежда, че скоро те ще могат да лекуват повечето форми на рака в комбинация с химиотерапия и лъчетерапия.

Превенция. Тя е ключова, особено когато става дума за рак, пише Боб Ливингстън в своята книга. Предпазването от дадено заболяване е по-лесно от излекуването му. Ако в храната ви липсват основни хранителни вещества, вие създавате идеалната среда за рака да расте в тялото ви. Множество изследвания съобщават за връзка между лошата храна и заболеваемостта от различни форми на рак.

Всяка храна, която ядете е или здравословна или по някакъв начин насърчава развитието на рак. Има храни, които доказано предпазват от коварната болест. Наблегнете на тях. Става дума за аспержи, бадеми, червено цвекло, горски плодове (боровинки, къпини, малини и ягоди), броколи, зеле, моркови, карфиол, хлорела и спирулина (синьо-зелени водорасли), цитрусови сокове (портокали, лимони и лайм), зелен чай, чесън, грозде (лилаво), леща (фасул и грах), овесени ядки, богатите на Омега-3 мазнини, различни видове лук, чушки, ананас, тиквени семки, спанак и други листни марули, кълнове (пшенични, ечемичена трева и други покълнали зърнени храни), домати, орехи, дива сьомга, кисело мляко (от ферма, естествено).

Нетрадиционна медицина. В интернет пространството се разменя една рецепта, за която мнозина пишат, че помага при рак и в частност при болест на Хочкинс. Публикуваме я с уговорката, че при сериозни заболявания първо трябва да се консултираме с лекар и че разчитането само на нетрадиционна медицина може да повлияе и негативно на състоянието на пациента.

Вземат се две големи глави чесън, изчистват се и се накълцват на ситно. Поставят се в малък съд и се заливат с 300 мл току-що кипнала вода. Съдът се поставя в по-голям, също пълен с вода (т.е водна баня). Слага се на котлона. Трябва да се свали, когато започнат да излизат малки мехурчета, предхождащи самото завиране. Покрива се с марля и се оставя да престои до сутринта. Водата в съдчето с чесъна трябва да е бистра, чесънът трябва да е твърд. Ако едно от тези две условия не е изпълнено, се изхвърля и се приготвя отново. На сутринта се прецежда, разделя се на три и се пие преди 20-30 мин преди хранене. Важно: Не се приема по време на химиотерапия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.