За маските и хората

Карантина е. Добре. Има страх. Добре. Всеки има право да се страхува за себе си, за близките си. Човешко е. Иначе може би било безразсъдно. Не знам. Аз не се страхувам. Т.е. не че не се страхувам, че мога да се разболея и умра.

Не. Не съм толкова луда и безразсъдна. Просто не вярвам, че като се затворя у дома, това ще ме спаси от вируса. Не мога да седя затворена цял живот, нали? Значи и не трябва. Трябва да помогна на организма да се справи с този вирус, ако се сблъска с него. Т.е. да му дам необходимите ценни за него вещества – витамини, минерали, слънце, движение и… добро настроение. Т.е. да му осигуря приятна комуникация с хора, които ме зареждат положително.

И не смятам, че като се затворя зад маската, съм спасена. Но маските показаха на кого можем да разчитаме и кои са хората, които не само слушат какво им се говори, но го и обмислят. Под обмислят имам предвид подлагат на съмнение. За да видят и другата гледна точка. За да преценят „за” и „против”, а не сляпо да следват наложените им рестрикции.

Хора, живеем в свят, в който винаги, независимо и пространството, трябва да се съмняваме. И да мислим. И да пазим трудно извоюваната си свобода от луди, решени, че са по-добри от нас, опитващи се да ни ограничават и да ни налага диктат под една или друга форма.

Просто се съмнявайте. Винаги. Дори в телевизора. Той е най-лесният начин да бъдете манипулирани. Масово. Също, както и социалните мрежи. Великите сили харчат милиони, за да го правят. Факт.