Живите камъни от Долината на смъртта

Нещо странно се случва! Огромни камъни пълзят по дъното на сухото езеро. Никой не ги докосва, а те се движат, сякаш са живи, оставяйки след себе си следи.

Природно явление ли е това или резултат от действието на свръхестествена сила?

В Долината на смъртта в американския щат Калифорния има езеро. Наричат го Рейстрак Плая, а на дъното му са разположени камъни, всеки един от които тежи поне 300 кг.

На пръв поглед изглеждат неподвижни. Ако останете обаче повече време, ще разберете, че се движат, оставяйки след себе си дълги дири.

Досега никой не е успял да види как се движат

нито да документира явлението, но че се местят, няма никакво съмнение – зад всеки един има следи.

Казват, че движението не се дължи на човешка намеса, нито на животни. Според уфолози те се местят от свръхестествени сили.

В началото на XX век редица учени са изследвали мястото и са стигнали до извода, че скалните маси се придвижват, благодарение на магнитно поле.

Първите научни разработки всъщност се появили през 40-те и 50-те години. И те обаче не помогнали особено, но дали повод за нови хипотези, някои от които доста сложни.

Повечето учени, следили явлението, били категорични, че

странният феномен е свързан с дъждовете

Да, но на това място не вали често, коментирали скептиците.

Според една от версиите почвата под камъните била достатъчно мека, за да позволи приплъзване. За това свидетелствали и следите, които били с равна форма. От друга страна, меката почва не е предпоставка за движение, контрират противниците на идеята. Ако има фактор, който да предизвиква приплъзването, то това би бил силният вятър. Геологът Джордж Стенли от университета на Мичиган обаче коментира, че камъните са прекалено тежки, за да бъдат преместени от вятъра, колкото и силен да е той.

Друга версия твърдяла, че поредица от земетресения е станала причина за движението. Тази догадка обаче бързо е отхвърлена заради изключително рядката сеизмична активност в този район.

През 1972 г. геологът Робърт Шарп от Калифорнийския технологичен институт, прочул се с експертизите си върху повърхностите на Земята и Луната, заедно с Дуайът Кери направил пробив в проучванията на аномалията. В продължение на шест години двамата специалисти наблюдавали преместването на камъните и научили интересни подробности. А най-важната от тях била, че ледът няма никакво отношение към движението.

Шарп и Кери установили, че през дъждовния сезон в езерото се събира вода, която се стича по близките склонове. И това става причина твърдата глинеста почва да се размекне, а коефициентът на търкане рязко да намалее. В резултат на това

под въздействието на вятъра камъните биха могли да се преместят на известно разстояние

дори най-големият от тях, наречен Карън, тежащ близо 350 кг. Според концепцията на двамата специалисти придвижването е ставало не по време на дъждовете, а след това, когато земята се размеквала.

След още 20 години по време на разходка из Долината на смъртта Паула Месина, сега професор в университета на Сан Хосе, била силно заинтригувана от камъните, които тя нарекла „танцуващи”. Интересът й я подтикнал да проучи атмосферно-геологическата обстановка в района и на дъното на езерото. Установила, че някои камъни се движат паралелно, други – в различни посоки. А това доказвало, че ледът няма отношение. Изучавайки координатите на близо 162 камъка, Месина стигнала до извода, че нито размерите, нито формата влияят на движенията. Установено било, че те зависят от това в коя част на Рейстрак Плая се намират камъните. Вятърът следвал свой собствен ход и след силна буря въздухът се разделял на два потока, свързани с особеностите на геометрията на планината. А това би могло да обясни движението на камъните в практически перпендикулярни направления. В центъра вятърът се завихрял като миниторнадо, което карало и камъните да се въртят.

Но въпреки че професор Медина продължава да изучава всяка година феномена, и до днес не може да отговори на редица важни въпроси – защо следите се появяват, след като дъното изсъхне напълно, как едни камъни се местят, други – не, защо скалните късове са „разхвърляни” из цялото дъно…

Теориите са много, а интересът на учените не стихва. Но неяснотите наистина са много. Нито една от теориите не е подкрепена с абсолютни доказателства. А привържениците на паранормалното са категорични, че това е така, защото няма научно обяснение. Те продължават да вярват, че тук властва свръхестествена сила, следваща свои правила. Някои отиват и по-далеч. Те

обясняват явлението с духовете на всички онези хора, които са минавали през долината и не са оцелели

Историята разказва, че през 1849 година тук са се появили първите колонизатори златотърсачи. Повечето умирали в адските жеги. Оцелявали малцина, което станало повод и за раждането на десетки легенди. Именно те стоят в основата на движещите се камъни, казват местните. Но дали наистина е така, засега никой не може да потвърди.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.